Почти в разгара сме на поредната предизборна кампания за нов парламент. Отново се обещават промени в съдебната система, за чието реформиране от ЕС слагат дебела черта при всеки годишен доклад. До момента парламентаристите разбираха реформите като преправяне на частични закони и кръпките стигнаха до там, че членове от един нормативен акт противоречат на събратята си от друг.
Най-голямо противоречие, обаче – включително и морално, поражда т.нар. бърза процедура при тежки престъпления. Тя дава възможност на убиец, признал престъплението, да съкрати с една трета присъдата си. Така, както се възползва от процедурата Илиян Здравков, зверски убил преди 7 години красивата студентка във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ Вероника Здравкова.
Убийството
На 28 февруари 2015 г., малко след 19 ч. Вероника си тръгва от работа и минава по бетонния мост над Янтра. За разлика от друг път, не е с приятеля си, който по това време има друг ангажимент. Вероника бърза към гарата, за да се прибере в Никопол за рождения ден на татко си. Обещала е да присъства на празника му. Точно тогава я вижда убиецът ѝ – Илиян Здравков – Зико, рецидивист, с множество присъди, в онзи момент обявен и за издирване след поредния грабеж на жена.
Здравков проследил красивата Вероника. Първо нанесъл удари в главата, с които счупил черепа ѝ, а след това продължил да удря жертвата в лицето и лявото рамо. Бруталното убийство е било извършено от Здравков, за да отнеме от Вероника дамската ѝ чанта, два мобилни телефона, портмоне с 25 лева в него, сребърни бижута, тоалетна вода и др. лични вещи на обща стойност 401.81 лева.
Малко след стореното престъпникът се мята в последния вагон на минаващия наблизо влак. Вътре разглежда плячката си. В този момент телефонът на Вероника звъни, търси я майка ѝ. Здравков просто изключва апарата и отива да изтегли пари от дебитната карта на момичето. Заснет е от камерата на банкомата.
Междувременно близките на Вероника започват да я търсят – за нея не е характерно да изчезва без следа. Три дни тече издирването на момичето. Накрая, навръх националния празник 3 март, тялото на изчезналата студентка е намерено от рибар в река Янтра близо до гарата, където тя е видяна за последно.
Още три дни по-късно, на 6 март 2015 г., за зверското престъпление е задържан циганинът Илиян Здравков, който прави пълни самопризнания.
Повече от 15 г. от живота си убиецът е прекарал зад решетките, сочи досието му. Първата му присъда е от 1993 г., когато още като непълнолетен извършил грабеж, придружен с убийство в Русенско. Със съучастник влезли да крадат в къща, но стопанката ги усетила. Тогава Илиян я убил с тесла. Дали му 10 г. Още докато изтърпявал това наказание в затвора в Белене, той избягал. Бил заловен и получил още 3 г. След това имал още 4 влезли в сила присъди за кражби в условия на опасен рецидив.
Присъдата
За деянието Илиян Здравков получи 30 години затвор. В Апелативния съд във Велико Търново, преди произнасянето на присъдата, измънка едно „Съжалявам“. По времето, през което е извършил престъплението, мъжът трябвало да е в затвора за друго нападение, извършено на 1 юни 2014 г. – по идентичен начин циганинът напада жена.
Здравков е осъден и да заплати на частните обвинители и граждански ищци – родителите на Вероника Надя и Трайчо Трайкови, по 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Присъдата е потвърдена и от Върховния касационен съд.
Борба за справедливост
През февруари 2017 г. родителите на Вероника и на други жестоко убити деца у нас се обединиха и изпратиха писмо до президента на страната Румен Радев и вицепрезидента Илиана Йотова. В него те посочват, че искат да се намери справедливост и възмездие за децата им и правосъдие за убийците. Молят президента да не им дава никога амнистия и да се помогне да се променят законите, така че не те да плащат разноските на убийците на децата им в затвора, нито пък затворниците да гледат телевизия. Писмото е подписано от Росица и Явор Кръстеви, родители на убитата Яна Кръстева; Трайчо и Надя Трайкови, родители на убитата Вероника Здравкова; Фани Белнейска, майка на убитите сестри Белнейски; Стефка Владимирова, майка на убития Пресиян; Христина Стоянова, майка на убития Михаил Стоянов; Михаил Въжаров, баща на убития Кирил Въжаров; Женя Тодорова, майка на убитата Ренета Тодорова; Магдалена и Георгие Тодорови, родители на убитата Веселина Тодорова; Емилия Шумкова , майка на убитата Мирослава Николова; Нонка Лолова, майка на убития Николай Димитров… и много други почернени семейства.
До ден днешен законът не е променен.
Законът
Според закона, процедурата за съкратено производство дава право на подсъдимия да признае вина и да намали присъдата си с 1/3. Това означава, че при наказание доживотен затвор без право на замяна, призналият вина убиец би получил най-много 30 години зад решетките. Така, както става в случая с красивата Вероника и убиеца и Илиян. В съкратеното производство съдът и прокуратурата нямат думата, ако подсъдимият признае събраните доказателства, които го уличават. Съдът е длъжен да признае правото му на съкратен съдебен процес.
И тук идват противоречията сред юристите, заради което, очевидно, реформа така и не се случва. Прокурорите настояват за повече правомощия, като да се взема предвид думата на прокурора, преди да се премине съм съкратена процедура.
Съдиите оправдават съкратеното производство с все пак бързото постигане на присъда без преминаване през години бавене и безкрайно изслушване на свидетелски показания и събиране на допълнителни доказателства.
Повечето от адвокатите са склонни към промяна в закона, защото се стига до следния парадокс – убиецът е признал вина и е осъден по съкратената процедура, но той, въпреки всичко, продължава да обжалва присъдата си. Както стори и Илиян Здравков. Днес той е в затвора, но родителите на Вероника скоро няма за получат присъдените им обезщетения по разбираеми причини.
Правата на затворника
В затвора убиецът Илиян Здравков има право на работа, като за два работни дни наказанието се намалява с един. За положен труд от 8 месеца през последните 10, има право на 14-дневна годишна почивка. Зад решетките неграмотния до момента на убийството Илиян има право да участва в образователни програми. Държава поема и безплатната храна, дрехите, обувките, бельото и здравното осигуряване. Той има право и на развлечения като гледане на телевизия, слушане на радио и достъп до книги и вестници. Не може да му бъде отказано и правото да учи чужди езици.
Правата на близките на жертвите – мъка безкрай
Илиян Здравков убива Вероника на 28 февруари 2015 г. Тя трябва да пътува към Никопол за рождения ден на татко си. Подготвя му и подарък. И подаръкът пристига – куриерът с пратката пристига в дома на родителите на момичето броени часове, след като трупът ѝ е открит във водите на р. Янтра. „Това е подаръкът, който трябваше да ми подари на 1 март. Вместо да ми го даде със собствените си ръчички, тя ми го е пратила по куриер“, разплаква се бащата Трайчо Трайков.
Вероника не е забравена – нейни близки и приятели почетоха паметта и със стихосбирка – албум – първата и последна книга на красивото момиче. Книгата носи заглавието „Запомни ме“.
Предизборно
На 2 октомври ще отшуми поредната предизборна говорилня със стотици обещания и заклинания, всичките в името на добруването на избирателя. На този, който чака бързо и справедливо правосъдие; който се надява собствеността му да е неприкосновена, а животът му защитен. Факт е, обаче, че 7 години след жестоката кончина на Вероника, а и на още десетки млади хора, правосъдната ни система е с пробойни. И не е вярно, че от тях се възползват само богатите – пример за това е неграмотният рецидивист Илиян Здравков. Който след няколко години отново ще е свободен.
Мария Христова
